В обученията споделям какво ме накара да тръгна по пътя на НЛП.
Но досега не съм писал за това.
Аз съм от поколението, което захапа част от комунизма. Когато промените настъпиха бях на осем.
Когато бях тинейджър няколко пъти сменяхме квартала, в който живеехме.
Тъкмо си бях извоювал позиция в най-готината компания на едното място и трябваше да се местим на друго.
И всичко започваше отначало. Ти си новият, никой не те познава и всеки иска да се направи на силен на твой гръб.
При първата смяна на квартала – явно съм влезнал в депресия. Но разбира се това не го знаехме нито аз, нито родителите ми, защото тогава се смяташе, че на терапевт ходят само лудите.
Моята депресия се изразяваше в това, че цели две години почти не излизах от вкъщи – освен за училище.
След като ми струва две години и кански усилия да се справя с моя страх, тъкмо, когато отново се бях установил… пак се преместихме.
Този път беше по-леко, защото вече веднъж се бях справил с подобна ситуация и уменията за адаптация, които бях развил ми помогнаха.
Но в последствие се сблъсках с друг “феномен”.
До 13 годишна възраст нямах никакъв проблем с момичетата. Спокойно говорех с тях и даже имах няколко гаджета. Но след това се случи нещо и когато видех момиче, което ми харесва – губех ума и дума.
Отне ми само 7 години, за да започна да се справям с този дребен проблем.
Отне ми още четири да се освободя от него.
Тогава вече се бях докоснал до НЛП.
Забавното беше, че с тогава дървените ми НЛП умения, през последните две години от този период успях да постигна повече от предишните девет взети заедно.
Това е, което ме накара да се “влюбя” в НЛП.
Затова ми е лесно да говоря с хора, които имат проблеми.
Затова се старая да давам максимално много в обученията.
Но защо споделям това?
Защото искам да ви покажа, че всеки, независимо от къде тръгва и през какво преминава, може да се справи и да постигне всичко.
Успехи и усмивки,
Алекс Попов
П.П. Ако мислите, че ако споделя още лични преживявания ще ви бъде от полза – пишете ми: alex@alexpopovnlp.com