Ако искаме един по-добър, успешен и щастлив живот, това е най-важното нещо.
То е трудно, защото някой път емоцията замъглява разума.
Но, който го постигне, ще има безкрайно много обич, радост и щастие в живота си.
За какво говоря?
Говоря за способността човек да бъде градивен. В мислите, действията и общуването с другите.
Това може да звучи идеалистично, но нека вземем няколко примера.
Човек започва нова работа като шеф.
Неговото или нейното его се надува до пръсване. Той или тя започва да руши всичко направено до момента. След, което се опитва да изгради всичко, спрямо своите безпогрешни виждания. В тези действия няма уважение, липсва и добра воля. И така, най-сетне човекът разрушава и себе си.
Или …
Човек живее в критична среда на подигравки и насмешки. В тази среда, ако не се подиграваш на по-слабите, значи не си силен и не си на ниво.
Или …
Човек е свикнал да се кара със своите родители. И във всеки един разговор с тях търси да намери нещо, за което да ги нападне.
Или …
Човек иска да намери правилния партньор. И когато го намери започва фанатично да търси защо това не е “правилният”.
И така нататък …
Ако тези модели на мислене и поведение се повтарят отново и отново без човек да се замисля, значи ли, че това е верният начин?
Това ли е пътят към просперитет и развитие?
Не е ли време човек да се замисли и да промени старите модели на мислене и действие и да ги замени с нови?
Успехи и усмивки,
Алекс Попов
