Всичко е комуникация …
Това чуваме от всякъде, но как то се отнася до елементарните всекидневни ситуации?
Ето как:
Близо до нас има три магазина за плодове и зеленчуци.
Единият, който ми е най-близко, не изглежда чист – и затова не влизам там.
Другите два са еднакво отдалечени.
И двата изглеждат чисти. Плодовете и зеленчуците им изглеждат пресни и хубави.
Но единият иска по-висока цена за същите плодове и зеленчуци, затова влизам в другия.
Продавачът ми казва добър ден с усмивка, помага ми да си избера плодове и зеленчуци, казва ми довиждане.
Супер. Това е моят плод и зеленчук.
Затова отивам втори път. И този път продавачът ми казва добър ден. Но докато избирам, започва да ми говори колко са лоши нашите политици, в каква скапана държава живеем и други такива “позитивни” и “приятни” работи.
Тръгвам си от магазина с едно тягостно усещане …
Нищо, това е било случайност. Нали в началото човекът беше усмихнат и учтив.
Отивам пак. Продавачът ми казва добър ден и почит веднага след това започва да ме засипва с “приятните” неща от последната ни среща – правителството, държавата …
Тръгвам си с тягостно усещане от магазина. И си обещавам да не стъпя повече там.
В същото време най-близкият магазин се премества в едно ново, чисто и спретнато помещение от другата страна на улицата.
Влизам да видя как е там. Откривам една усмихната продавачка, всичко е чисто и спретнато, плодовете и зеленчуците са пресни.
Супер. Това е моят нов плод и зеленчук.
Интересно, всъщност колко лесно се печелят или губят клиенти.
И какво общо има всичко това с НЛП?
Това има общо с наблюдателността, която се учим да развиваме в НЛП.
Ако продавачът беше забелязал какво харесвам и какво не харесвам и ако използваше комуникацията, която предпочитам, вероятно все още щях да си пазарувам от него.
Ако продавачката не беше отишла в новото чисто и спретнато помещение, аз нямаше да стъпя при нея.
Не е сложно. Ние хората не искаме чак толкова много.
Малко търговци ни го дават.
Но тези, които го правят – печелят.
Успехи и усмивки,
Алекс Попов
