Здравейте НЛП Приятели,
Случвало ли ви се е да си обещаете да се обадите на
някой приятел и да го отлагате с месеци?
А намерението ви е било да се чуете с него тези дни…
Забелязвате ли, как хората около вас все говорят, че ще започнат да ходят
да спортуват, защото иначе много се застояват пред компютъра
и как само си остават с това говорене, твърде дълго време?
Но иначе, докато ги слушате, звучат напълно решени и
засилени към залата за тренировки…
Ами отлагането да отговорите на писмото на ваш познат?
В момента, в който сте го прочели сте си казали:
„Хайде след малко ще му пиша… „ – и това малко е потънало във вечността…
По статистика, ако някой познат не ти отговори на писмото в първите 50 минути
от прочитането му, то той в 90% от случаите, никога няма да ти отговори.
Странно нали?
А иначе, никой няма лош умисъл в това „проточване“ на действието.
Това отлагане, което хората несъзнателно изграждат като
модел на поведение, се затвърждава все повече и повече,
ако не се осъзнае като начин на действие и човек не го промени.
Точно затова, има много бащи, които все не са успели да кажат
всичките си мили наставления на дъщерите си, докато те са израствали…
Все са отлагали, чакали са да дойде времето, и да дойде, и да дойде…
И така момичетата порастват и тези наставления вече са загубили
стойността си, изпуснато е времето им…
Моментът е отминал и те са останали в бездната на отлагането.
И често пъти, в тренингите или в личните консултации, тревогите на хората
са свързани с това,че не са направили нещо, което са искали – отложили са го.
Но направено късно, то вече е с различна стойност.
Приема се по-различен начин от света.
Остава различен отпечатък.
И всичко това е заради заблуждението – „Ще го направя, но след малко…“
Сигурен съм,че всеки си измисля добро оправдание за недействието си.
Липса на време, липса на средства, липса на енергия, липса на усещане дали сега е моментът,
липса на мотивация, липса на компания за това, липса на по-добра възможност….
Стотици оправдания. И ако се замислим, ще осъзнаем, че много от тези оправдания
са измислени за околните, но нашето НЕПРАВЕНЕ е само, заради наше НЕРЕШЕНИЕ.
Ако искате да проверите дали тези оправдания са реални или не,
то огледайте се наоколо – има ли хора, които имат подобни проблеми – с работно време,
липса на енергия, социален стандарт, семейство, които въпреки тези пречки, правят това,
което вие отлагате?
Ако познавате такива хора или сте чували за такива хора,
то значи оправданията ви автоматично стават невалидни.
И то не за пред околните, а за пред вас самите.
Така че, ако наистина усещаме, че искаме да направим нещо
или ще ни бъде полезно, или ще ни направи по-здрави, по-образовани,
по-можещи, по-доволни от себе си… то трябва просто да го почнем сега.
Няма момент, в който ще бъдем по-свободни за нещо.
Ние определяме и планираме този момент – или той никога няма да се появи…
Ако влезете във фитнес зала месец преди времето за море,
ще видите потни и изтерзани хора, които се опитват да свалят
супер трудните 6-7 кг. само в рамките на този месец (което е изключително нездравословно),
вместо спокойно да са си ходели от зимата на тренировки ,
за да може здравословно да стопят излишните масни депа.
Но и те пак са отлагали.
Оказва се,че това е доста силен модел при повечето хора.
Ако го осъзнаем, то можем да го контролираме.
Искаш ли нещо – започни да го правиш.
Отлагането често пъти ни разбърква плановете много повече,
от навременното действие.
Ще бъде ценно, ако споделите вашия опит.
Така можем да се развиваме заедно.
Не чакайте нещо да се случи. Случете го!
Успехи и усмивки!
П.П. Това писмо е от непубликуваните текстове на Алекс. Ако искате и вие да получавате такива писма и да станем НЛП Приятели, напишете своето име и имейл – горе в дясно, под зеления мозък – за да получите достъп до непубликуваните текстове на Алекс. Ще се радвам да станете част от нашето непубликувано НЛП общество.